разкъдрел

Речник на българския език

1. разкъдрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкъдрел е производна форма на разкъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкъдрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкъдрел е производна форма на разкъдря (мин. деят. несв. прич. м. р.).