разкулачил съм

Речник на българския език

1. разкулачил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разкулачил съм е производна форма на разкулача (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разкулачил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разкулачил съм е производна форма на разкулача (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).