разкулачил си

Речник на българския език

1. разкулачил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкулачил си е производна форма на разкулача (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разкулачил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкулачил си е производна форма на разкулача (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).