разкулачил е

Речник на българския език

1. разкулачил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкулачил е е производна форма на разкулача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкулачил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкулачил е е производна форма на разкулача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).