разкулачили

Речник на българския език

1. разкулачили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разкулачили е производна форма на разкулача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкулачили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разкулачили е производна форма на разкулача (мин. деят. св. прич. мн. ч.).