разкулачил

Речник на българския език

1. разкулачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкулачил е производна форма на разкулача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкулачил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкулачил е производна форма на разкулача (мин. деят. св. прич. м. р.).