разкулачил
1.
разкулачил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разкулачил
е производна форма
на разкулача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разкулачил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разкулачил
е производна форма
на разкулача (мин. деят. св. прич. м. р.).