разкулачело

Речник на българския език

1. разкулачело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкулачело е производна форма на разкулача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкулачело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкулачело е производна форма на разкулача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).