разкулачели

Речник на българския език

1. разкулачели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разкулачели е производна форма на разкулача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкулачели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разкулачели е производна форма на разкулача (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).