разкулачел

Речник на българския език

1. разкулачел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкулачел е производна форма на разкулача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкулачел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкулачел е производна форма на разкулача (мин. деят. несв. прич. м. р.).