разкрещял си

Речник на българския език

1. разкрещял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкрещял си е производна форма на разкрещя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разкрещял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкрещял си е производна форма на разкрещя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разкрещял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкрещял си е производна форма на разкрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).