разкрещяло

Речник на българския език

1. разкрещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкрещяло е производна форма на разкрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкрещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкрещяло е производна форма на разкрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкрещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкрещяло е производна форма на разкрещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкрещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкрещяло е производна форма на разкрещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).