разкрепостяло

Речник на българския език

1. разкрепостяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкрепостяло е производна форма на разкрепостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкрепостяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкрепостяло е производна форма на разкрепостя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).