разкрепостял

Речник на българския език

1. разкрепостял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкрепостял е производна форма на разкрепостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкрепостял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкрепостял е производна форма на разкрепостя (мин. деят. несв. прич. м. р.).