разкрепостявало

Речник на българския език

1. разкрепостявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкрепостявало е производна форма на разкрепостявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкрепостявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкрепостявало е производна форма на разкрепостявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкрепостявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкрепостявало е производна форма на разкрепостявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкрепостявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкрепостявало е производна форма на разкрепостявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).