разкрепостявал

Речник на българския език

1. разкрепостявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкрепостявал е производна форма на разкрепостявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкрепостявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкрепостявал е производна форма на разкрепостявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкрепостявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разкрепостявал е производна форма на разкрепостявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разкрепостявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкрепостявал е производна форма на разкрепостявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).