разкрепостило

Речник на българския език

1. разкрепостило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкрепостило е производна форма на разкрепостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкрепостило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкрепостило е производна форма на разкрепостя (мин. деят. св. прич. ср. р.).