разколебаел

Речник на българския език

1. разколебаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разколебаел е производна форма на разколебая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разколебаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разколебаел е производна форма на разколебая (мин. деят. несв. прич. м. р.).