разклонявало си

Речник на българския език

1. разклонявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разклонявало си е производна форма на разклонявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разклонявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разклонявало си е производна форма на разклонявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разклонявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разклонявало си е производна форма на разклонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).