разклонявало

Речник на българския език

1. разклонявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разклонявало е производна форма на разклонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разклонявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разклонявало е производна форма на разклонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разклонявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разклонявало е производна форма на разклонявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разклонявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разклонявало е производна форма на разклонявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).