разклонявал

Речник на българския език

1. разклонявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разклонявал е производна форма на разклонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разклонявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разклонявал е производна форма на разклонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разклонявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разклонявал е производна форма на разклонявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разклонявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разклонявал е производна форма на разклонявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).