разклонил

Речник на българския език

1. разклонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разклонил е производна форма на разклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разклонил — мин. деят. св. прич. м. р.

разклонил е производна форма на разклоня (мин. деят. св. прич. м. р.).