разкикотило

Речник на българския език

1. разкикотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкикотило е производна форма на разкикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкикотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкикотило е производна форма на разкикотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).