разкикоти

Речник на българския език

1. разкикоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разкикоти е производна форма на разкикотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разкикоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разкикоти е производна форма на разкикотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разкикоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разкикоти е производна форма на разкикотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разкикоти — повелително наклонение, ед. ч.

разкикоти е производна форма на разкикотя (повелително наклонение, ед. ч.).