разкикотели

Речник на българския език

1. разкикотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разкикотели е производна форма на разкикотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разкикотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разкикотели е производна форма на разкикотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).