разкикотел

Речник на българския език

1. разкикотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкикотел е производна форма на разкикотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкикотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкикотел е производна форма на разкикотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).