разкашляло

Речник на българския език

1. разкашляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкашляло е производна форма на разкашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкашляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкашляло е производна форма на разкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкашляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкашляло е производна форма на разкашлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкашляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкашляло е производна форма на разкашлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).