разкачило

Речник на българския език

1. разкачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкачило е производна форма на разкача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкачило е производна форма на разкача (мин. деят. св. прич. ср. р.).