разкачил

Речник на българския език

1. разкачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкачил е производна форма на разкача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкачил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкачил е производна форма на разкача (мин. деят. св. прич. м. р.).