разкачало

Речник на българския език

1. разкачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкачало е производна форма на разкача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкачало е производна форма на разкача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).