разкатало

Речник на българския език

1. разкатало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкатало е производна форма на разкатая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкатало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкатало е производна форма на разкатая (мин. деят. св. прич. ср. р.).