разкатал

Речник на българския език

1. разкатал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкатал е производна форма на разкатая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкатал — мин. деят. св. прич. м. р.

разкатал е производна форма на разкатая (мин. деят. св. прич. м. р.).