разкатаело

Речник на българския език

1. разкатаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкатаело е производна форма на разкатая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкатаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкатаело е производна форма на разкатая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).