разката

Речник на българския език

1. разката — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разката е производна форма на разкатая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разката — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разката е производна форма на разкатая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).