разкапел

Речник на българския език

1. разкапел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкапел е производна форма на разкапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкапел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкапел е производна форма на разкапя (мин. деят. несв. прич. м. р.).