разкаляло

Речник на българския език

1. разкаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкаляло е производна форма на разкаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкаляло е производна форма на разкаля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. разкаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкаляло е производна форма на разкалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. разкаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкаляло е производна форма на разкалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. разкаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкаляло е производна форма на разкалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

6. разкаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкаляло е производна форма на разкалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).