разкалил

Речник на българския език

1. разкалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкалил е производна форма на разкаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкалил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкалил е производна форма на разкаля (мин. деят. св. прич. м. р.).