разискряло

Речник на българския език

1. разискряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разискряло е производна форма на разискрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разискряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разискряло е производна форма на разискрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разискряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разискряло е производна форма на разискрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разискряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разискряло е производна форма на разискрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. разискряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разискряло е производна форма на разискря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. разискряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разискряло е производна форма на разискря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).