разискрил

Речник на българския език

1. разискрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разискрил е производна форма на разискря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разискрил — мин. деят. св. прич. м. р.

разискрил е производна форма на разискря (мин. деят. св. прич. м. р.).