раззвъняло

Речник на българския език

1. раззвъняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раззвъняло е производна форма на раззвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раззвъняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

раззвъняло е производна форма на раззвъня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).