раззвънял

Речник на българския език

1. раззвънял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раззвънял е производна форма на раззвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раззвънял — мин. деят. несв. прич. м. р.

раззвънял е производна форма на раззвъня (мин. деят. несв. прич. м. р.).