раззвънил съм

Речник на българския език

1. раззвънил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

раззвънил съм е производна форма на раззвъня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. раззвънил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

раззвънил съм е производна форма на раззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).