раззвънил си

Речник на българския език

1. раззвънил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

раззвънил си е производна форма на раззвъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. раззвънил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

раззвънил си е производна форма на раззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).