раззвънил е

Речник на българския език

1. раззвънил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раззвънил е е производна форма на раззвъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раззвънил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раззвънил е е производна форма на раззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).