раззвънило си

Речник на българския език

1. раззвънило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

раззвънило си е производна форма на раззвъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. раззвънило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

раззвънило си е производна форма на раззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).