раззвънило

Речник на българския език

1. раззвънило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раззвънило е производна форма на раззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раззвънило — мин. деят. св. прич. ср. р.

раззвънило е производна форма на раззвъня (мин. деят. св. прич. ср. р.).