раззвънили

Речник на българския език

1. раззвънили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

раззвънили е производна форма на раззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. раззвънили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

раззвънили е производна форма на раззвъня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).