раззвънила

Речник на българския език

1. раззвънила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

раззвънила е производна форма на раззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. раззвънила — мин. деят. св. прич. ж. р.

раззвънила е производна форма на раззвъня (мин. деят. св. прич. ж. р.).