раззвънил
1.
раззвънил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
раззвънил
е производна форма
на раззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
раззвънил —
мин. деят. св. прич. м. р.
раззвънил
е производна форма
на раззвъня (мин. деят. св. прич. м. р.).