раззвъни

Речник на българския език

1. раззвъни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

раззвъни е производна форма на раззвъня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. раззвъни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

раззвъни е производна форма на раззвъня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. раззвъни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

раззвъни е производна форма на раззвъня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. раззвъни — повелително наклонение, ед. ч.

раззвъни е производна форма на раззвъня (повелително наклонение, ед. ч.).