разехтявал

Речник на българския език

1. разехтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разехтявал е производна форма на разехтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разехтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разехтявал е производна форма на разехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разехтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разехтявал е производна форма на разехтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разехтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разехтявал е производна форма на разехтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).